Полунощ ?

Попитаха ме какво се случи. Мисля, че най-логичното обяснение и най-простият отговор е следният: Сесията ми приключи. Внезапно осъзнах, че това да пиша с какви мисли изпращам отминалия ден и посрещам новия, е било просто опит да се разсея от обсебващите мисли, свързани с изпитите ми. Които обаче вече свършиха. Доста успешно, смея да твърдя.

Друга причина да ангажирам себе си и вас с мисли за това какво си мисля, вероятно може да се яви липсата на муза. Опитвах да си разджучкам мозъка си, да го накарам да взима резки завои, да обмисля и моделира. Да структурира и изказва, дори да вижда нещата такива, каквито... е, каквито искам да станат. Защото това беше един мъчителен writer's block.

Свърши вече. С което, както и този пост цели да ви съобщи, полунощите ми спряха да ме ангажират психически. Остава ми доста по-малко време да се замисля за това колко стремглаво падам по черната спирал към апатията. Затова нека изясня, че постовете ще стават все по-рядки, само ако искам да ви споделя нещо наистина важно и достатъчно кракто, за да не спечели вниманието на другия ми блог.

Върху който, след като стана дума, ще се съсредоточа повече. Както и ще обръщам повече внимание на книгата си. I'm back in business, baby. ;)