четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Полунощ 8

Страх. Страх ме е. Страх ме е да заспя. Снощи сънувах два изклюително ужасни начина да умра. Наистина си беше полунощ в градината... на злото, гротескното. Простреляха ме. Усетих болка, топлина и ужас. Усетих, че умирам, но не можех да се събудя. Или по-скоро не исках да се събудя. Исках да докажа, че не мога да умра в съня си. Залитнах, паднах, претърколих се и посегнах да набирам номер, опитвайки да се изправя. Мястото пулсираше, задушавах се. Отново политнах към земята, но точно преди да се сблъскам с нея, се събудих.

Отне ми време да заспя отново, защото чувствах съвсем реална болка в гръдния си кош. А когато заспах, пак умрях. Водата беше бурна, мътна и пенлива, тюркоазено зелена, с отенъци на пясък и ръжда. Силните вълни ме обръщаха на дъното, докато накрая на ме заринаха с пясък. До лицето ми имаше плътна преграда, не можех да движа ръцете и торса си. Изпитвах ужас, а водата и пясъка притискаха сетивата ми. Задушаваха ги. Очевидно не бях мъртва, когато се озовах на брега на това безмилостно море. Но имаше надпис 'В памет на...' Бяха ме обявили за мъртва. Не искаха да повярват, че съм жива. Гадеше ми се.

Не искам и тази нощ да сънувам такива неща.
Страх ме е да заспя.


Публикувано от в
Етикети:

2 коментара:

  1. Анонимен2 февруари 2012 г. в 10:10

    Казват,че смъртта в съня носи късмет и щастие в реания живот. Казват,че да умреш в съня и да държиш означава,че обичаш живота до степен,в която се бориш и в съня си.
    А в съзнанието ти, това те прави светец

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. М.2 февруари 2012 г. в 10:24

      Знам тези неща. Сънувам почти всяка нощ откакто се помня, умирала съм десетки пъти. Просто напоследък съм малко по-стресирана от обикновено и такива неща не ми влияят добре.

      Изтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)