Когато затворя очи
Чувам, усещам, трептя
Под бездиханен шепот приклещена
Костите по моето тяло трошат
И напомнят
За нощи дълги, мрачни и пошли
Ръцете извиват
Гръбнакът превиват
Искат от мен да призная
Че с тях настъпва за нас Рая
Обещават, че няма спасение
В слънчев лъч, на ключ разстояние
В лунно видение, светло сияние
Облян в светлина, затваряш очи
Но те са пак там, не ги виждаш
А чуваш.
И те са пак там, дори да се боря
Дори когато очите затворя
Завинаги ще са пак там,
В задната стая на хартиеното съзнание
Подигравайки се на това лесно създание.
