Демоните ми жужат

Когато затворя очи

Чувам, усещам, трептя

Под бездиханен шепот приклещена

Костите по моето тяло трошат

И напомнят

За нощи дълги, мрачни и пошли

Ръцете извиват

Гръбнакът превиват

Искат от мен да призная

Че с тях настъпва за нас Рая

Обещават, че няма спасение

В слънчев лъч, на ключ разстояние

В лунно видение, светло сияние

Облян в светлина, затваряш очи

Но те са пак там, не ги виждаш

А чуваш.

И те са пак там, дори да се боря

Дори когато очите затворя

Завинаги ще са пак там,

В задната стая на хартиеното съзнание

Подигравайки се на това лесно създание.

Полунощ ?

Попитаха ме какво се случи. Мисля, че най-логичното обяснение и най-простият отговор е следният: Сесията ми приключи. Внезапно осъзнах, че това да пиша с какви мисли изпращам отминалия ден и посрещам новия, е било просто опит да се разсея от обсебващите мисли, свързани с изпитите ми. Които обаче вече свършиха. Доста успешно, смея да твърдя.

Друга причина да ангажирам себе си и вас с мисли за това какво си мисля, вероятно може да се яви липсата на муза. Опитвах да си разджучкам мозъка си, да го накарам да взима резки завои, да обмисля и моделира. Да структурира и изказва, дори да вижда нещата такива, каквито... е, каквито искам да станат. Защото това беше един мъчителен writer's block.

Свърши вече. С което, както и този пост цели да ви съобщи, полунощите ми спряха да ме ангажират психически. Остава ми доста по-малко време да се замисля за това колко стремглаво падам по черната спирал към апатията. Затова нека изясня, че постовете ще стават все по-рядки, само ако искам да ви споделя нещо наистина важно и достатъчно кракто, за да не спечели вниманието на другия ми блог.

Върху който, след като стана дума, ще се съсредоточа повече. Както и ще обръщам повече внимание на книгата си. I'm back in business, baby. ;)

Полунощ 24

Това е неприятна болка вляво. Странно далечно пулсиране, изпращащо тръпки по цялото тяло. Кара челюстта ти да се стяга, а очите да сълзят. Образите се размазват, покрай буквите пада сянка. А кожата гори. Докато накрая не можеш вече да сдържаш сълзите си.

Молех се да не ме заболи глава. Дръпнах дявола за опашката. Мозъкът ми вече е дроб... смлян. Pain, I’m making you go away.

Полунощ 23

Photoshop.
I'm no longer good at it.

Полунощ 22

Случи се най-шантавото нещо. Разсмях се като идиот на обява за работа като дистрибутор на лубриканти. И ме вдъхнови да раздам малко усмивки, доставяйки си душевен мир. Не се стеснявайте, докато още съм в настроение. Че после ще е късно и ще си ги ползвам усмивките само за себе си. А сега искам всички да са щастливи и радостни като мен в онзи шантав момент.

В замяна на изпълнено желание или направена услуга, искам само бира. :D

So, make a wish.

Полунощ 21

преди малко осъзнах, че днес е било свети валентин
пореден ден, тъп ден, чак е тъжно
но последният час е сладък
промяна, идвай вече.

обичам те. ♥
<7

Полунощ 20

I'm dying to bang the old king, because of his looks.

Also. Exam Results. :D Толкова съм съксесфул, че ще се почерпя с кафе и ще продължа да пиша книгата си, подсвирквайки си.