Полунощ 6

Мина в сънища, които не бяха толкова тежки. По-скоро беше просъница, но не помня какво точно ми се присъни. Май си мислех как си мисля нещо. Общо взето занимавах мозъка си, за да не заспя окончателно. А толкова го исках. След цял ден ходене по-мъките, единственото, за което мога да си мисля, дори в момента, е как жестоко се справих на първия си изпит, по математика. Откривайки началото на сесията с висок старт. :д

Но тъй като продължавам да мисля как искам да спя и да не се събудя до обяд, ще приключвам. Спи ми се и мисля, че ви го изясних. :д И ще спя щастливо, както отдавна не бях. :д

Полунощ 5

Полунощ е и си мисля за това как нямам интернет. Вероятно не достатъчен дори, за да публикувам този пост. Мисля за това как избра да спре, точно в навечерието на най-стресиращото събитие в живота ми за последните месеци. Утре сутрин е писменият ми изпит по математика, за който се моля само да взема. И сега съм луднала. А нямам интернет, чрез който да се разсейвам активно. Четенето ме подлудява допълнително.

Тази нощ определено не ми е нощ. Обладала ме е мисълта, че ще се проваля с гръм и трясък по-късно днес и това кара кожата ми да настръхва, косата да се изправя. Не съм свикнала с провали, а се намирам на ръба на такъв. Свръхчувствителна съм, дразнят ме неща, на които досега не съм обръщала внимание. Като например специфичен звук, издаван от лаптопа ми, дори не чак толкова натрапчив. Трябваше да си пусна печката, за да го заглуша, че да не ме подлуди. Тази нощ мислите ми наистина профучават през главата ми като бърз влак през малка гара. И не мога да ги спра. Това ще бъдат едни много тежки малки часове.

Полунощ 4

Леле. Толкова се бях отнесла, че за малко да забравя. Полунощ 4. Малко бъбъл шуутър и рехави мисли за писма. Преди време, една приятелка се беше тръшнала, че иска писма, писани на ръка. Е, искам същото. Необяснимо е защо прекрасно изкуство като писането на писма е забравено. Докосването на хартията, мирисът на мастило, мастилените петна по върховете на пръстите и кокалчетата. Скритите символи, които оставят между думите. Леле, наистина съм се замечтала. Искам писмо. Обещавам, че и аз ще върна такова.
В този ред на мисли, присещам се, че някога имаше човек, който искаше да общуваме не в реално време. Чрез имейли. Един вид писма. Ако този човек прочете това някога, искам да се извиня за несериозното си отношение. И нека ми пише. Аз се притеснявам да го сторя първа, след като по моя вина комуникацията се разпадна. Имам навикът да не отговарям, когато нямам какво да кажа. Не зачитам "lol".

Та, това е, драги читатели. Тази нощ, вчера и днес, си мисля за писането на писма. Трябва да го сторя в скоро време.

Полунощ 3

Масаж.
Мисля за това през последните няколко часа. Рамената ме болят безумно много. Все едно някой ги е издърпал и е оставил ръцете ми да се поклащат. Едно такова празно усещане на безтегловност. Въздух. Чак ми прималява от болката. Вероятно се получи, защото цял ден вися приведена и изгърбена над отвратителните лекции по математика, в подготовка за изпита в понеделник. Ще ме съсипе, няма да приличам на човек след него.
Ако можеше на момента да ми се изпълни едно желание, то щеше да е някой да ми направи масаж. Нежни, и все пак твърди ръце да размачкат морния ми гръб. Да трият кожата ми, нагоре и надолу, докато усетя как започва да 'гори'. Да изпукат рамената ми няколко пъти и да ме оставят тотално разтечена и размазана в леглото. Имам нужда от масаж. Искам да се отпусна.

Не се и надявам утре да не ме боли. О, ще продължи да ме.

Полунощ 2

Дума на деня - Мечтателно.
Дума на вечерта - Мечтателно.
Дума на полунощ - Мечтателно.
И причината за това е невероятното количество сняг, натрупало в София. Навън цял ден не грейна слънце, но беше толкова светло, че очите ме заболяваха всеки път като погледна през прозореца. Красиво, но студено. Студено, но красиво. Накара ме да си мечтая за малка хижа с камина, вино и прегръдки. Да не говорим колко много ми се допуши от тези картини в главата ми. Но най-вече ме накара да се замисля за приятелите. Колко ми липсват, от колко време не сме се виждали заради глупавия университет и сесията. Искам скоро да се озова с любовите на живота ми на някой балкон, да пушим тънки лигави цигари и да се смеем на опиталия се да отвори бялото вино с мехурчета. Да, знам, че до вчера ми се пиеше текила с портокал и канела, но когато си мисля за моите момичета и уют, винаги е вино. Бяло. Със сиренце.

Казвам довиждане на вчера, здравей на днес, с мисълта колко съсипващо ми действа сесията. А изпитите ми тепърват започват. Дръж се близко бъдеще, бързам към теб.

Полунощ 1

Това е началото на обещания 'проект'. Каква е мисълта, с която ще напусна вчера и ще навляза в днес?

Пие ми се текила. Много текила. О, и ми се яде от онези големи хамбургери от по филмите. С гарнитура от картофки в голяма плоска чиния. И халба бира. И после текила. С портокал и канела. Няма нищо по-хубаво от прекрасния спомен за нещо, което най-вероятно ще преживееш отново скоро. Нямам търпение. И не е за вярване с какви мисли се разделям с вчера. Да не забравяме и ужасното количество лекции по математика, които колкото и да ги уча, сякаш не намаляват.

Май тази вечер не беше подходяща за размисли. Но има време за всичко. Сега съм гладна и продължава да ми се пие текила. Tequila, anyone? (:

Полунощ в градината на доброто и злото

Не става дума за филма. Всъщност ще започна кампания 'Мисълта, на границата между днес и утре'. Какъв е преходът в полунощ? Спокоен, буен, празен. Има голяма вероятност някои от нощите да ги проспивам или да нямам възможност да пиша, но ще се реванширам по повода. Тази вечер очаквайте 'сеанс' номер едно.

Не съм много сигурна, че мнозина знаят за това място и го четат, което ме кара да се чувствам спокойна. Но пък ще се постарая да го научите, защото няма да е интересно сама да си проследявам потока на мисли. Go figure. (:

Пък и няма само аз да се замислям, я.

На пътя

Имаш право на един провал.
Другото е на инат.