Полунощ 12

Утре, т.е по-късно днес, имам проклет изпит по микроикономика. Изчетох толкова много терминология и теория на английски, че вече ми се гади. Не веднъж си зададох и въпроса 'ЗАЩО' записах това да следвам... Това е едно от нещата, за които малко съжалявам.

Защото в момента мечтая само да седна с цигара между устните и да пиша. Докато пръстите ми се схванат, спре ми тока, свърши ми химикалката, изпочупят ми се моливите. Докато мастилото ми свърши, а свещите издъхнат. Защото писането винаги ме е привличало, толкова е красиво да изливаш думи, в които кодираш парченца душа.

Привлича ме може би една идея повече от математиката. Прости ми, любима.