Не съм убедена каква вяра е моята, но вярвам, че някъде там има някой като мен, някой Мен, който е всичко онова, за което аз мечтая. Друго слънчево човече, друго монохроматично съзнание с биполярно разстройство и остра форма на шизофрения, което обича силно колкото мен, а може би дори повече, носи ботуши с шпори и язди черен механичен кон. Ако наистина има светове, близнаци на нашия, изпълнени с хора като нас, надявам се да имат Равнини на страха, където в небесата царуват летящи гиганти, по земята се разхождат пясъчни богове, а мелодията на сирените е с аромат на пресни палачинки и черно кафе в неделя сутрин. Луните са …е, в множествено число, и са толкова близо, че се виждат и през деня, надвиснали като огромни зорки очи над зелени поля.
Надявам се хората да са по-умни и внимателни с дома си от нас.
Надявам се за едно по-добро ‘мен’, което все още обича Коледа, ако там празнуват Коледа. По-добро ‘мен’, което все пак да срещна и да ме научи на много нови неща.
Нямам търпение.
