Ениуей, мисълта ми е, че не чувствам зимата вече толкова ужасно тук. Днес се върнах към онова събитие на 2011, което ме доближи една стъпка по-близо до пълно щастие и себеосъществяване. Концертът на Whitesnake в София. Беше магическо и ще продължи да съществува в съзнанието ми като едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Понякога се чудя наистина ли се случи и после се сещам за всичките 24 часа никакъв сън, тълпата, непознатите, с които се сприятелихме и Дейвид Ковърдейл с българското знаме в ръце. Приятен жест.
В момента си мисля как искам да го преживея отново, и отново, и отново. И как бъдещите събития в живота ми ще трябва да се постараят зверски, за да надминат онази вряща и кипяща юлска нощ под звездното небе на Армията.
Също така, вече знам сигурен и гарантиран лек срещу летаргията и начин да почувствам лятото по-близо, по-тук - дискографията на Whitesnake.
Няма коментари:
Публикуване на коментар