Полунощ 16

Все някога щеше да се стигне и до тук. Беше ясно. И нямам предвид номера на нощта, а съзнателното забравяне, че трябва да пиша тук. Тръгнах да затварям лаптопа без дори да се замисля. Е, явно съм се замислила за секунда и зрънцето съмнение, че има нещо недовършено, несвършено, покълна и избуя като плевел.

Нямам какво да ви кажа тази вечер. Разговорите проведох с истински хора, а не с предполагаемите си читатели. Благодаря за вниманието.