Полунощ ?

Попитаха ме какво се случи. Мисля, че най-логичното обяснение и най-простият отговор е следният: Сесията ми приключи. Внезапно осъзнах, че това да пиша с какви мисли изпращам отминалия ден и посрещам новия, е било просто опит да се разсея от обсебващите мисли, свързани с изпитите ми. Които обаче вече свършиха. Доста успешно, смея да твърдя.

Друга причина да ангажирам себе си и вас с мисли за това какво си мисля, вероятно може да се яви липсата на муза. Опитвах да си разджучкам мозъка си, да го накарам да взима резки завои, да обмисля и моделира. Да структурира и изказва, дори да вижда нещата такива, каквито... е, каквито искам да станат. Защото това беше един мъчителен writer's block.

Свърши вече. С което, както и този пост цели да ви съобщи, полунощите ми спряха да ме ангажират психически. Остава ми доста по-малко време да се замисля за това колко стремглаво падам по черната спирал към апатията. Затова нека изясня, че постовете ще стават все по-рядки, само ако искам да ви споделя нещо наистина важно и достатъчно кракто, за да не спечели вниманието на другия ми блог.

Върху който, след като стана дума, ще се съсредоточа повече. Както и ще обръщам повече внимание на книгата си. I'm back in business, baby. ;)

Полунощ 24

Това е неприятна болка вляво. Странно далечно пулсиране, изпращащо тръпки по цялото тяло. Кара челюстта ти да се стяга, а очите да сълзят. Образите се размазват, покрай буквите пада сянка. А кожата гори. Докато накрая не можеш вече да сдържаш сълзите си.

Молех се да не ме заболи глава. Дръпнах дявола за опашката. Мозъкът ми вече е дроб... смлян. Pain, I’m making you go away.

Полунощ 23

Photoshop.
I'm no longer good at it.

Полунощ 22

Случи се най-шантавото нещо. Разсмях се като идиот на обява за работа като дистрибутор на лубриканти. И ме вдъхнови да раздам малко усмивки, доставяйки си душевен мир. Не се стеснявайте, докато още съм в настроение. Че после ще е късно и ще си ги ползвам усмивките само за себе си. А сега искам всички да са щастливи и радостни като мен в онзи шантав момент.

В замяна на изпълнено желание или направена услуга, искам само бира. :D

So, make a wish.

Полунощ 21

преди малко осъзнах, че днес е било свети валентин
пореден ден, тъп ден, чак е тъжно
но последният час е сладък
промяна, идвай вече.

обичам те. ♥
<7

Полунощ 20

I'm dying to bang the old king, because of his looks.

Also. Exam Results. :D Толкова съм съксесфул, че ще се почерпя с кафе и ще продължа да пиша книгата си, подсвирквайки си.

Полунощ 19

Ще изпиша тъгата си.

Някой ден. Цялата.

Ще ни удавя.

Полунощ 18

Мина и замина. А аз бях прекалено заета с тракийски съкровища и гробници, да пея и танцувам на фона на Blue, Elton John, Bon Jovi и много други, стъпила на върха на света, балансираща върху диван на колелца. Бях заета да живея и да обичам, да обичам музиката, живота и приятелките си.

Да мисля за любов, усещания и щастие. И да ги чувствам.

Полунощ 17

Губя музата си. Желанието да мисля, да мечтая, да си въобразявам. Въображението ми е грохнал побелял старец, тропащ с марковия си бастун по стените на мозъчната ми кутия. Толкова сиво и еднообразно е ежедневието ми, че ми е омръзнало от него. Сесията направи от мен отшелник. И повече няма да й бъде позволявано.

Ще си върна въображението, отново ще заблести като среднощно слънце в мрака на съзнанието ми. Ще го съхранявам под стъклен похлупак, но няма да го лишавам от свобода и въздух. Просто ще получава специални такива. Ще го подхранвам, ще се грижа за него, ще развивам. Защото иначе животът ми дупка.

Оплакване - изказано.

Полунощ 16

Все някога щеше да се стигне и до тук. Беше ясно. И нямам предвид номера на нощта, а съзнателното забравяне, че трябва да пиша тук. Тръгнах да затварям лаптопа без дори да се замисля. Е, явно съм се замислила за секунда и зрънцето съмнение, че има нещо недовършено, несвършено, покълна и избуя като плевел.

Нямам какво да ви кажа тази вечер. Разговорите проведох с истински хора, а не с предполагаемите си читатели. Благодаря за вниманието.

Полунощ 15

Отдавна не се бях будила в такова добро настроение, което успява да се задържи и до този момент. Познатият преход от вчера в днес. Наистина трябва да спра да повтарям това. Звучи малко обезпокоително.

Ениуей, мисълта ми е, че не чувствам зимата вече толкова ужасно тук. Днес се върнах към онова събитие на 2011, което ме доближи една стъпка по-близо до пълно щастие и себеосъществяване. Концертът на Whitesnake в София. Беше магическо и ще продължи да съществува в съзнанието ми като едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Понякога се чудя наистина ли се случи и после се сещам за всичките 24 часа никакъв сън, тълпата, непознатите, с които се сприятелихме и Дейвид Ковърдейл с българското знаме в ръце. Приятен жест.

В момента си мисля как искам да го преживея отново, и отново, и отново. И как бъдещите събития в живота ми ще трябва да се постараят зверски, за да надминат онази вряща и кипяща юлска нощ под звездното небе на Армията.

Също така, вече знам сигурен и гарантиран лек срещу летаргията и начин да почувствам лятото по-близо, по-тук - дискографията на Whitesnake.

Полунощ 14

Напоследък съм постоянно изнервена. Вероятно от многото кофеин, може би заради сесията и ученето, или пък липсата на човешки контакт. Има едно нещо, което ме успокоява. Изненадващо, не са цигарите.

Книгите. Имам жестоко много за учене, но днес, когато си откраднах време за четене и играене на игри, бях наистина спокойна и доволна. Приключих едната книга, започнах другата. И сега знам само, че когато се събудя, ще страдам по вчера, ще искам пак да го преживея. Усещането да има къде да избягаш, особено ако харесваш мястото, в което си се гмурнал лудешки, е невероятно. Искам да живея в библиотека и да стана читател по професия. Прекрасно е.

Връщам се между редовете.

Полунощ 13

Фаталната.
Нека е все така прекрасна.
Аз съм изморена.
Искам само да й се предам.

Полунощ 12

Утре, т.е по-късно днес, имам проклет изпит по микроикономика. Изчетох толкова много терминология и теория на английски, че вече ми се гади. Не веднъж си зададох и въпроса 'ЗАЩО' записах това да следвам... Това е едно от нещата, за които малко съжалявам.

Защото в момента мечтая само да седна с цигара между устните и да пиша. Докато пръстите ми се схванат, спре ми тока, свърши ми химикалката, изпочупят ми се моливите. Докато мастилото ми свърши, а свещите издъхнат. Защото писането винаги ме е привличало, толкова е красиво да изливаш думи, в които кодираш парченца душа.

Привлича ме може би една идея повече от математиката. Прости ми, любима.

Полунощ 11

Разпадам се. Имам огромни кръвоизливи. Получават се нещо като яйца на очи с червен пипер. И съм гладна, но ми е прекалено студено да стана и ще се помотая още малко преди това. Колкото да допиша.

Тази вечер се чувствам изключително непродуктивна. Затънала съм до уши в микроикономика и скучни работи. И после се изписах. То си идвало от самосебе си. Но засега батериите ми свършиха.

Полунощ 10

Това е десетата нощ, в която ви споделям мислите си. Предполагам за това и сами можете да се досетите. Надигнах се по възглавницата с девствения ентусиазъм на приключенец в тропическа джунгла, и след това се замислих какъв е смисълът да ви обяснявам какво ми се върти в главата на прага м/у вчера и днес.

Оу, забравих, че бях твърдно решена да го правя всяка вечер. Понякога пропускам да обмислям колко време няма да ме мързи да поддържам дадена дейност. Но тъй като така или иначе вече отворих страницата и изписах толкова ...'много', ще ви кажа какво се върти из главицата ми. И защо е там.

Гледам "Дневникът на едно пиянде" или казано както си трябва - The Rum Diary. Първоначално си казах: 'Поредният филм с Джони Деп, върху който Джак Спароу хвърля своята сянка.' И се оказвам изключително права след първата половина. Но ще го догледам. Защото лъха на романтика. 60те години, Пуерто Рико. Алкохол и смешни автомобили, задимени редакции на вестници и тесни входови алеи. /може би няма такова нещо, но трябваше да кръстя някак пряката, в която свиваш, за да си влезеш вкъщи, а отгоре се вият множество простори с прани гащи/ Изглежда романтично по един особен начин да живееш в абсолютна дупка, да нямаш телевизор и да гледаш в този на съседа отсреща през бинокъл. И да си нереализирал се писател, който пише хороскопите в затъващ вестник. Да не забравяме и момичето.

Изключително много харесвам такава атмосфера, затова смятам да се насладя на филма до края и след това да изградя мечтите си върху него. А по някое време ще прочета и книгата.

Полунощ 9

Художниците ухаят на парафин.
Не знам защо тази реплика продължава да звучи толкова еротично, колкото беше прозвучала в съня ми от снощи. Този път очаквам с нетърпение сънищата си.

Полунощ 8

Страх. Страх ме е. Страх ме е да заспя. Снощи сънувах два изклюително ужасни начина да умра. Наистина си беше полунощ в градината... на злото, гротескното. Простреляха ме. Усетих болка, топлина и ужас. Усетих, че умирам, но не можех да се събудя. Или по-скоро не исках да се събудя. Исках да докажа, че не мога да умра в съня си. Залитнах, паднах, претърколих се и посегнах да набирам номер, опитвайки да се изправя. Мястото пулсираше, задушавах се. Отново политнах към земята, но точно преди да се сблъскам с нея, се събудих.

Отне ми време да заспя отново, защото чувствах съвсем реална болка в гръдния си кош. А когато заспах, пак умрях. Водата беше бурна, мътна и пенлива, тюркоазено зелена, с отенъци на пясък и ръжда. Силните вълни ме обръщаха на дъното, докато накрая на ме заринаха с пясък. До лицето ми имаше плътна преграда, не можех да движа ръцете и торса си. Изпитвах ужас, а водата и пясъка притискаха сетивата ми. Задушаваха ги. Очевидно не бях мъртва, когато се озовах на брега на това безмилостно море. Но имаше надпис 'В памет на...' Бяха ме обявили за мъртва. Не искаха да повярват, че съм жива. Гадеше ми се.

Не искам и тази нощ да сънувам такива неща.
Страх ме е да заспя.

Полунощ 7

Star Wars.
Prequel.
Now.