Полунощ 10

Това е десетата нощ, в която ви споделям мислите си. Предполагам за това и сами можете да се досетите. Надигнах се по възглавницата с девствения ентусиазъм на приключенец в тропическа джунгла, и след това се замислих какъв е смисълът да ви обяснявам какво ми се върти в главата на прага м/у вчера и днес.

Оу, забравих, че бях твърдно решена да го правя всяка вечер. Понякога пропускам да обмислям колко време няма да ме мързи да поддържам дадена дейност. Но тъй като така или иначе вече отворих страницата и изписах толкова ...'много', ще ви кажа какво се върти из главицата ми. И защо е там.

Гледам "Дневникът на едно пиянде" или казано както си трябва - The Rum Diary. Първоначално си казах: 'Поредният филм с Джони Деп, върху който Джак Спароу хвърля своята сянка.' И се оказвам изключително права след първата половина. Но ще го догледам. Защото лъха на романтика. 60те години, Пуерто Рико. Алкохол и смешни автомобили, задимени редакции на вестници и тесни входови алеи. /може би няма такова нещо, но трябваше да кръстя някак пряката, в която свиваш, за да си влезеш вкъщи, а отгоре се вият множество простори с прани гащи/ Изглежда романтично по един особен начин да живееш в абсолютна дупка, да нямаш телевизор и да гледаш в този на съседа отсреща през бинокъл. И да си нереализирал се писател, който пише хороскопите в затъващ вестник. Да не забравяме и момичето.

Изключително много харесвам такава атмосфера, затова смятам да се насладя на филма до края и след това да изградя мечтите си върху него. А по някое време ще прочета и книгата.