Не съм убедена каква вяра е моята, но вярвам, че някъде там има някой като мен, някой Мен, който е всичко онова, за което аз мечтая. Друго слънчево човече, друго монохроматично съзнание с биполярно разстройство и остра форма на шизофрения, което обича силно колкото мен, а може би дори повече, носи ботуши с шпори и язди черен механичен кон. Ако наистина има светове, близнаци на нашия, изпълнени с хора като нас, надявам се да имат Равнини на страха, където в небесата царуват летящи гиганти, по земята се разхождат пясъчни богове, а мелодията на сирените е с аромат на пресни палачинки и черно кафе в неделя сутрин. Луните са …е, в множествено число, и са толкова близо, че се виждат и през деня, надвиснали като огромни зорки очи над зелени поля.
Надявам се хората да са по-умни и внимателни с дома си от нас.
Надявам се за едно по-добро ‘мен’, което все още обича Коледа, ако там празнуват Коледа. По-добро ‘мен’, което все пак да срещна и да ме научи на много нови неща.
Нямам търпение.
събота, 10 декември 2011 г.
сряда, 2 ноември 2011 г.
Лимонена криза
Пазарите на оцет и лимони, и всяка друга кисела горчилка, претърпяха крах. Хората вече не се интересуват от споменатите. Животът е достатъчно горчив и без тях. Ние сме достатъчно горчиви и без тях.
Но и захарта ни не е истинска.
Но и захарта ни не е истинска.
петък, 30 септември 2011 г.
no summer lasts forever
спомените са тези, които се прокрадват тайничко, а понякога дори нежелани, по най-тъмните кътчета на съзнанието. за да изплуват и да напомнят за миналото, колко е било хубаво, или не. за да бъдат преживяни отново.
а сега не мога да си представя, че нямам търпение да дойде декември.
blogspot, you've been abused.
а сега не мога да си представя, че нямам търпение да дойде декември.
blogspot, you've been abused.
Абонамент за:
Публикации (Atom)