Полунощ 14

Напоследък съм постоянно изнервена. Вероятно от многото кофеин, може би заради сесията и ученето, или пък липсата на човешки контакт. Има едно нещо, което ме успокоява. Изненадващо, не са цигарите.

Книгите. Имам жестоко много за учене, но днес, когато си откраднах време за четене и играене на игри, бях наистина спокойна и доволна. Приключих едната книга, започнах другата. И сега знам само, че когато се събудя, ще страдам по вчера, ще искам пак да го преживея. Усещането да има къде да избягаш, особено ако харесваш мястото, в което си се гмурнал лудешки, е невероятно. Искам да живея в библиотека и да стана читател по професия. Прекрасно е.

Връщам се между редовете.