Полунощ 5

Полунощ е и си мисля за това как нямам интернет. Вероятно не достатъчен дори, за да публикувам този пост. Мисля за това как избра да спре, точно в навечерието на най-стресиращото събитие в живота ми за последните месеци. Утре сутрин е писменият ми изпит по математика, за който се моля само да взема. И сега съм луднала. А нямам интернет, чрез който да се разсейвам активно. Четенето ме подлудява допълнително.

Тази нощ определено не ми е нощ. Обладала ме е мисълта, че ще се проваля с гръм и трясък по-късно днес и това кара кожата ми да настръхва, косата да се изправя. Не съм свикнала с провали, а се намирам на ръба на такъв. Свръхчувствителна съм, дразнят ме неща, на които досега не съм обръщала внимание. Като например специфичен звук, издаван от лаптопа ми, дори не чак толкова натрапчив. Трябваше да си пусна печката, за да го заглуша, че да не ме подлуди. Тази нощ мислите ми наистина профучават през главата ми като бърз влак през малка гара. И не мога да ги спра. Това ще бъдат едни много тежки малки часове.