Дума на вечерта - Мечтателно.
Дума на полунощ - Мечтателно.
И причината за това е невероятното количество сняг, натрупало в София. Навън цял ден не грейна слънце, но беше толкова светло, че очите ме заболяваха всеки път като погледна през прозореца. Красиво, но студено. Студено, но красиво. Накара ме да си мечтая за малка хижа с камина, вино и прегръдки. Да не говорим колко много ми се допуши от тези картини в главата ми. Но най-вече ме накара да се замисля за приятелите. Колко ми липсват, от колко време не сме се виждали заради глупавия университет и сесията. Искам скоро да се озова с любовите на живота ми на някой балкон, да пушим тънки лигави цигари и да се смеем на опиталия се да отвори бялото вино с мехурчета. Да, знам, че до вчера ми се пиеше текила с портокал и канела, но когато си мисля за моите момичета и уют, винаги е вино. Бяло. Със сиренце.
Казвам довиждане на вчера, здравей на днес, с мисълта колко съсипващо ми действа сесията. А изпитите ми тепърват започват. Дръж се близко бъдеще, бързам към теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар