Пие ми се текила. Много текила. О, и ми се яде от онези големи хамбургери от по филмите. С гарнитура от картофки в голяма плоска чиния. И халба бира. И после текила. С портокал и канела. Няма нищо по-хубаво от прекрасния спомен за нещо, което най-вероятно ще преживееш отново скоро. Нямам търпение. И не е за вярване с какви мисли се разделям с вчера. Да не забравяме и ужасното количество лекции по математика, които колкото и да ги уча, сякаш не намаляват.
Май тази вечер не беше подходяща за размисли. Но има време за всичко. Сега съм гладна и продължава да ми се пие текила. Tequila, anyone? (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар